Драгомир Котев (Отец Драгомир)
Роден е през 1911 г. в гр. София. Установява се в с. Бистрица, Софийско след завършване на Духовната семинария и 65 години е енорийски свещеник. Допринася за изграждането и разширяването на църквата в манастира „Св. св. Йоаким и Ана“, но коронна негова творба е църквата „Свети Илия“ в горния бистришки манастир „Света Петка“, за която изготвя архитектурния проект, ръководи строителството, изработва иконостас на дърворезба, иконите, стенописите и води богослужението. С живопис се занимава от 1930 г. Автор е На около 300 икони, които могат да се видят преди всичко в църквите в Бистрица. Рисувай и светски картини с маслени бои (пейзаж, натюрморт, портрет, композиция). Изявява се и като музикант ( свири на цигулка и на различни народни свирки), изучава местното шопско народно творчество, посвещавайки му оригинално произведение, илюстрирано с рисунки и допълнено с духовити стихове. Публикува стихосбирката “ Мигове от моя живот“ ( 1991 г.), А през 1993 г. получава наградата „Свети Пимен Зографски“ за приноса му за Възраждането на софийското светогорие.
Самостоятелни изложби в София през 1993 и 2001 г., през 1994 година – в село Бистрица. Представян от художника Георги Тодоров. Творби в Национална Художествена Галерия, църквите и манастирите в село Бистрица и частни притежания. Завършва живота си в началото на 2000 година.
Източник: Татяна Вучева, „Наивното изкуство в България“, Университетско издателство Свети Климент Охридски, София, 2001